Структурата на неврона и нейните морфофизиологични функции

образуване

Неврон, структурен и функционалензвено на нервната система, е високо специализирана клетка, способна да генерира и провежда електрически импулси. По време на еволюционния процес невроните губят способността да се разделят и следователно не могат да се възпроизвеждат. Следователно се появява добре известен израз "нервните клетки не се възстановяват".

Неврон, чиято структура и функции са многоразлична, има и разнообразие от форми и размери, в зависимост от местоположението на клетката. Най-големите неврони - гигантски пирамидални клетки - се намират в мозъка в церебралната кора и в малкия мозък. Очевидно е, че големият размер на тези клетки се дължи на сложността на функциите, които изпълняват.

Основната функция на нервните клетки е да се осигури адаптирането на живия организъм към променящите се условия на външната среда и човекът с тяхна помощ придобива способността да мисли.

Структурата на неврона само на пръв поглед изглеждапросто. Всяка клетка се състои от тяло или сома и процеси - дендрити и аксони. Аксон е дълъг неразклонен процес, чиято функция е да прехвърли нервния импулс от една клетка на друга. И от тялото на една клетка може да се стигне само до такъв израстък, това е морфологичната характеристика на аксона. Но броят на дендритите, които се отклоняват от сомата на една нервна клетка може, напротив, да бъде голям. Те, взаимодействащи с аксони или с други дендрити, предприемат нервен импулс. Но въпреки това, дендритите са основният рецептор за неврона. Аксоновите прекъсвания са в състояние да отделят специални вещества - медиатори, на които реагира дендритната мембрана. Обикновено всеки неврон има няколко дендрита, които се разклоняват силно, като по този начин осигуряват голям брой информационни входове. Информацията в клетката идва чрез специализирани контакти, наречени "spinules". Те позволяват на невроните да възприемат нервен сигнал.

Структурата на неврона включва също и аксонска могила -участък от клетъчния сома, който изпълнява интегративна функция посредством многослойна мембрана. Тя, покриваща тялото на клетката, осигурява образуването, размножаването и предаването на електротоничния потенциал от сомата към амонната могила. Функцията на сом, основно информация, но тя все още изпълнява трофична функция, която е да осигури растежа и развитието на процесите в процеса на отогенност на организма.

Според броя на процесите, невроните са едноаксиални(еднополюсни), двойно-верижни (биполярни) и многоверижни (многополюсни). Наистина еднополюсните могат да се наричат ​​само мозъчни неврони, които се намират в ядрото на тригеминалния нерв и контролират собствеността на мускулите. В останалата част, структурата на неврона определя неговата функционална цел. Биполярните неврони формират основата на периферните нерви на слуховите, зрителните и обонятелните системи.

Специалната структура на неврона му позволява да изпълняванай-важната - информационната функция, дължаща се на специалните свойства на мембраната. Той, притежаващ невероятно малка дебелина от 6 nm, се състои само от два слоя липидни молекули. В своите вградени протеини управлява различни функции: движение на клетъчни молекули и йони срещу градиент на концентрация, която осигурява селективно пропускливост мембрани разпознаване на чужди молекули и поддържане на химични реакции на повърхността на мембраната.

Сложната структура на неврона и разнообразието от изпълнявани от него функции правят възможно класифицирането на нервните клетки по много начини:

  • от вида на химическата структура на освободените от техните аксони вещества;
  • от вида чувствителност към действието на различни стимули;
  • по вид функционална дейност.
</ p>
Коментари (0)
Добавете коментар